Част 2. Интервю с Марк Нюбъри – Международен Директор на TAL Engineering

Тази седмица продължаваме разговора си с Марк Нюбъри, нашият Международен Директор.

TAL Engineering: Може ли да се каже, че фасадите следват тенденциите?

Марк Нюбъри: До известна степен, да. Много проекти, предприети по целия свят, са почерпили вдъхновение от някои от най-великите архитекти на 20-ти век, като Норман Фостър, Ричард Роджърс, Ренцо Пиано и Заха Хадид.. Това можем да видим в един конкретен проект в София – сграда Б73. Красив дизайн на арх. Светослав Станиславов от STARH, съобразен с тенденцията, поставена от Заха Хадид. За мен B73 е най-големият пример за върхови постижения в нискоетажния фасаден дизайн и инженеринг в София и България.

TE: Дизайн или функционалност?

МН: Архитектите продължават да разширяват границите на дизайна, като по този начин принуждават фасадния изпълнител да търси по-гениални и сложни инженерни решения. В много аспекти функционалността понякога се пренебрегва в името на крайния визуален облик на сградите. Мнозина биха заключили, че функционалността е само начина, по който фасадата се представя по отношение на метеорологичните условия, акустиката или топлинните операции през живота на сградите. Същите забравят сложността на поддръжката, ремонтите и подмяната на елементи през същия този период.

TE: Може ли най-обикновено изглеждащата фасада понякога да бъде най-предизвикателната за реализиране?

МН: Разбира се, че да. След като имах възможността да работя с някои от най-големите и известни архитектурни практики по целия свят, бих казал с най-голямо уважение: „Архитектите имат много специфична визия и са изключително устремени да получат точно това, което искат в детайла на фасадата”. Това създава предизвикателства при реализирането на крайния резултат. Обществото никога не може да види работния процес отвътре, а само крайния резултат. Това, което може да изглежда елементарно отвън, не е непременно така и отвътре.

TE: Какво бихте нарекли фасадно престъпление?

МН: За мен това е дисторцията в стъклото, следствие на занижени стандарти в производството и монтажа. Може проекта, производството и монтажа на конструкцията да е шедьовър, но всички усилия по веригата да бъдат напразни след поставянето на стъклото. Конкретно на стъкло, което или има твърде много вълнообразни дефекти, изкривяващи отражението, или има проблеми с покритието заради липса на QA/QC контрол, или най-често срещаното – пренатягане на винтовете на подкапачките и последващите от това изкривявания.

TE: С кой проект се гордеете най-много? Какви бяха предизвикателствата, които преодоляхте по време на работата си по него?

МН: Стъклената кутия на предният вход към сградата Burj Daman в DIFC, Дубай. Целият процес от началото до края беше най-стресиращото преживяване за моите 38 години във фасадната индустрия, но определено най-голямото постижение в кариерата ми.

    Абонамент за бюлетин